Английската писателка Вирджиния Улф е известна с това, че: Човек не може да мисли добре, да обича добре, да спи добре, ако не е вечерял добре.

Когато купуваме съставките, необходими за приготвянето на храната, искаме да приготвим храна, която ни харесва и която ще се хареса и на гостите ни. Определени места, региони и държави са свързани с вкусовете и рецептите, с които са известни: Пармиджано Реджано "крещи" Италия по същия начин, както арманякът се свързва с Франция, а далматинският пшут - с Хърватия. Когато си спомняме, всички имаме храни, които с течение на годините са създали дълбока връзка с нашите близки, включително родители и баби и дядовци.

Накратко: храната заема значителна част от времето ни и играе важна роля в оформянето на живота ни, а с това и на нашата идентичност. Но как правото на интелектуална собственост (ИС) я защитава?

Интелектуална собственост и храна: разходка по хоризонтала

Храните и напитките могат да бъдат защитени чрез правото на интелектуална собственост по различни начини. Като започнем от търговските тайни, най-известният пример за тайна рецепта вероятно си остава тази на Coca-Cola. Разработена за първи път през 1886 г., повече от 135 години по-късно рецептата от 7 съставки на известната напитка все още е - официално - тайна. Въпреки това с течение на времето са правени опити за разкриване на такава рецепта. Смята се, че само двама висши мениджъри на Coca-Cola знаят как точно трябва да се комбинират различните съставки.

Налице са и патенти и авторски права. През 2012 г. е патентован методът за производство на холандското сирене Heksenkaas ("сирене на вещица"). Това сирене за мазане беше и в центъра на съдебен спор пред Съда на Европейския съюз (СЕС), който се прочу с това, че трябваше да реши дали вкусът на хранителен продукт (а не рецептата, която може да бъде защитена по същия начин като книга или стихотворение) може да бъде защитен от авторско право сам по себе си. Съдът на ЕС постанови, че по принцип "сетивните" обекти като вкус и мирис не са изключени от авторското право. Необходима е обаче система, която да позволява точно и обективно идентифициране на вкуса или миризмата. Изглежда, че такава система все още не е налична, но е възможно да бъде разработена в бъдеще!

Проблеми, подобни на тези с авторското право, са срещали и тези, които са се опитвали да регистрират миризми и вкусове като търговски марки: с течение на времето EUIPO е отхвърлила известни заявления за регистрация на "вкус на изкуствен аромат на ягода" и "мирис на ванилия ". Съдът на ЕС също така потвърди, че миризма, описана просто като "балсамово-плодова с лек привкус на канела" , не може да бъде регистрирана като търговска марка.

Географските означения (все повече) във възход

Във връзка с всичко това географските означения (ГО) заслужават специално внимание. Като указва, че даден продукт - например определена храна или вино - има специфичен географски произход, географското указание по същество защитава репутацията или качествата на този продукт като произхождащи от мястото му на произход.

Например, когато си купувате сирене " Данаблу" в местния магазин за хранителни стоки, вие знаете, че купувате продукт с определени характеристики, тъй като това е защитено географско указание. Това означава, че използването на това наименование е запазено за производители на сирене, които произвеждат сиренето си в Дания, от датско мляко и в съответствие с определени спецификации.

Същото важи и за някои други хранителни продукти и вина, които се произвеждат на територията на ЕС: освен Parmigiano Reggiano, Armagnac и Dalmatinski pršut и само някои от тях, Δαφνές (вино "Dafnes" от Гърция), Budapesti téliszalámi (салам от Унгария), Clare Island Salmon от Ирландия и Драгоево (вино "Драгоево" от България) са регистрирани географски означения.

С течение на времето значението на географските означения се е увеличило, включително и защото това конкретно право на интелектуална собственост се счита за инструмент за осъществяване на цели, които включват запазване на системата на селскостопанските храни и свързаните с нея социални мрежи, както и икономическа, социално-културна и екологична устойчивост и опазване на културното наследство. Поради тези причини неотдавна Европейската комисия предложи законодателство, с което да се създаде система на ЕС за закрила на географските означения не само на селскостопанските продукти, но и на занаятчийските и промишлените продукти.

Хляб от права на интелектуална собственост

Съществуват няколко начина за защита на храните и вината чрез правото на интелектуална собственост и, заедно с това, за запазване на опита, уменията и таланта, които са въплътени в тях. Освен това географските означения предлагат начин да се признае специалната връзка между дадено място и качествата и репутацията на селскостопанските продукти, произхождащи от него.

Връщайки се към цитата на Улф: вярно е, че "човек не може да мисли добре, да обича добре, да спи добре, ако не е вечерял добре". Понякога обаче това не е достатъчно.

За да се храним добре, може да се наложи да помислим и за правата на интелектуална собственост, които защитават това, което ще ядем и пием. В обобщение: понякога (или дори винаги?!) вечерите могат да станат по-приятни, когато на масата ви седи адвокат по ИС!

Елеонора Розати е италиански адвокат с опит в областта на авторското право, търговските марки, модата и интернет. Д-р Елеонора Розати е редовен професор по право на интелектуалната собственост (ИС), директор на Института за интелектуална собственост и пазарно право (IFIM) и съдиректор на магистърската програма по европейско право на ИС в Стокхолмския университет. Тя е също така юрисконсулт в Bird & Bird и е автор на няколко статии и книги по въпросите на интелектуалната собственост.

Тази статия е публикувана в декемврийското издание на Alicante News.