Метавселената: не толкова нова концепция

Терминът, използван за първи път в научнофантастичния роман "Снежна катастрофа" на Нийл Стивънсън от 1992 г., вече е актуален поне в някои области на живота ни.

Помислете само за сектора на игрите. Стартиралата през 2003 г. платформа за виртуални светове Second Life е едно от най-ранните приложения на метавселената. Чрез използването на аватари играчите могат да живеят виртуален втори живот. За разлика от традиционните видеоигри, взаимодействията в Second Life не са подчинени на някаква определена цел: те просто "съществуват" в платформата и изграждат отношения с аватарите на други играчи.

През последните няколко години концепцията за метавселената беше значително обновена и нейното развитие претърпя значително ускорение. Всичко това бе продиктувано от последните технологични постижения, включително блокчейн, широкото разпространение на криптовалутите и използването на нефундабилни токени (НФТ) за цифрови активи. NFT се разбира най-добре като цифров сертификат, който доказва произхода на цифров актив (напр. видеоклип) и е различен от самия цифров актив.

Традиционни и утвърдени марки също проучиха новите възможности, предлагани от метавселената, за да се свържат със съществуващи и потенциално нови клиенти. Например модни марки като Gucci (чрез своя проект Vault) експериментират с НФТ и цифрови дрехи, които се продават и в метавселената и платформата за игри Roblox.

Метавселената, разбира се, е свързана и с развлечения. Поради блокирането, наложено по време на пандемията COVID-19, и невъзможността за провеждане на лични събития (основен, ако не и основен, източник на приходи за музикантите и изпълнителите в музикалния сектор), артистите потърсиха нови начини за връзка с феновете си. През 2020 г. рапърът и певец Травис Скот беше първият, който проведе концерт в рамките на популярната видеоигра Fortnite. На това събитие присъстваха близо 28 милиона уникални играчи. Това е число, което трудно би могло да се постигне, ако изобщо е възможно, на която и да е "аналогова" арена!

Интелектуална собственост в метавселената: нови стратегии... стари проблеми

Разбира се, както интелектуалната собственост (ИС) е от значение за офлайн света, така е и за метавселената. Може би дори в по-голяма степен!

В Европа вече са регистрирани успешно търговски марки, съдържащи думата "метавселена", включително в EUIPO. Тези регистрации са с особен акцент върху стоки от клас 9, които включват, наред с други неща, компютърен софтуер. В края на 2021 г. Фейсбук се прочу с това, че извърши ребрандиране и промени името си на "Мета", с цел да сигнализира, че основната му дейност занапред ще бъде да развива още повече метавселената. Регистрацията на новата търговска марка "Meta" се иска в няколко държави по света, включително в Европейския съюз.

Разбира се, метавселената повдига важни въпроси, свързани със защитата на интелектуалната собственост и с това дали определени дейности могат да бъдат контролирани от собствениците на интелектуална собственост. Неотдавна луксозната марка Hermès предприе съдебни действия срещу дигитален художник за изработването и продажбата на "MetaBirkins". Това е колекция от виртуални чанти, удостоверени от НФТ и разработени без разрешението на известния производител на емблематичните (и съвсем реални) чанти Birkin.

Друг въпрос е какъв вид собственост се придобива при закупуването на виртуален актив, удостоверен от НФТ. Този въпрос не е маловажен, като се има предвид, че удостоверените от НФТ виртуални активи могат да се продават за няколко милиона щатски долара (USD). Помислете само, че се твърди, че основателят на Twitter Джак Дорси е продал първия си туит, удостоверен от NFT, за близо 3 млн. щатски долара, а музикантката Grimes е продала колекцията си от дигитално изкуство за 6 млн. щатски долара.

От гледна точка на интелектуалната собственост, придобива ли купувачът на цифрово произведение на изкуството, удостоверено от NFT, по подразбиране правото на собственост върху авторското право, принадлежащо на това произведение на изкуството? И какво се случва, ако някой закупи произведение на изкуството, удостоверено от НФТ, което е създадено без разрешението на собственика на авторското право и се представя за "истинско"? Може ли подобен случай да се третира така, както би се третирал в аналоговия свят, където бихме го третирали като покупка на фалшифицирано произведение на изкуството?

Ще трябва ли правото на интелектуална собственост да намери нови решения?

Като се имат предвид всички въпроси, които метавселената вече повдигна, естествено е да се запитаме дали са необходими нови решения, за да им се отговори задоволително.

Това, което е важно да се помни, е, че по своята същност правото на интелектуална собственост постоянно е подлагано на предизвикателства от технологичното развитие. Спомнете си само за появата на технологии като печатарската преса, фотокопирната машина, цифровия компютър и интернет, както и за всички сложни въпроси, които те поставиха пред съдилищата и законодателите. През цялата история на интелектуалната собственост постоянна е била и цялостната способност на съществуващите принципи и правни разпоредби в областта на интелектуалната собственост да се адаптират към това развитие. Казано по друг начин, не е било необходимо да се "изобретява колелото" всеки път.

Можем ли да смятаме, че на въпросите, свързани с метавселената, може да се отговори чрез разглеждане на съществуващата правна рамка? Може би не е твърде оптимистично да отговорим на този въпрос с (цифрово, разбира се) "да", докато се наслаждаваме на слънчев ден, седейки в парка по старомоден, но все още доста приятен аналогов начин.

Отказ от отговорност:

Връзките към уебсайтове на трети страни бяха избрани въз основа на случайно търсене. Предоставените връзки не предполагат, че те са единствените или предпочитани източници на информация. Собствениците на уебсайтове на трети страни остават изцяло отговорни за точността и надеждността на данните и информацията, предоставени на техните уебсайтове. Моля, имайте предвид, че информацията, предоставена там, не отразява непременно възгледите на EUIPO.

Тази статия е публикувана в ноемврийското издание на Alicante News.

Елеонора Росати е квалифициран италиански адвокат с опит в областта на авторското право, търговските марки, модата и интернет законодателството. Д-р Елеонора Розати е редовен професор по право на интелектуалната собственост (ИС), директор на Института за интелектуална собственост и пазарно право (IFIM) и съдиректор на магистърската програма по европейско право на ИС в Стокхолмския университет. Тя е също така юрисконсулт в Bird & Bird и е автор на няколко статии и книги по въпросите на интелектуалната собственост.