Какво се случва със закона за търговските марки в метавселената?

Както нашите читатели може би знаят, функцията на търговската марка е да служи като индикатор за произход, позволяващ на потребителите да различават стоките и услугите на дадена компания от тези на нейните конкуренти на пазара. Поради това законът за марките предоставя изключително право на притежателя на правото и предоставя защита на знак или лого по отношение на стоките и услугите, посочени в заявката. Класификацията на стоките и услугите се извършва в съответствие с Ницската класификация на стоките и услугите. Независимо от това, тук възниква едно от опасенията по отношение на търговските марки в метавселената.

Досега при подаване на заявка за марка в заявката се посочваха само физическите продукти, които притежателят възнамеряваше ефективно да комерсиализира. Например дружество, което иска да регистрира марка за обувки, очевидно ще подаде заявка за обувки в клас 25 от Ницското споразумение.

Въпреки това, вследствие на растежа, който преживя метамарката, и споровете, които се водеха в нея, цялата система беше подложена на обсъждане. А именно дали защитата, предоставена от действащото законодателство и системата за класификация, ще се прилага за метавселената.

Какво се случва със съществуващите търговски марки, които включват само стоки и услуги, насочени към реалния свят? Същата защита ще бъде ли приложима към метавселената?

Всъщност продуктите, съществуващи в метавселената, като дрехи или предмети, са само виртуален облик на реалния продукт. Те се представят чрез НФТ, който, както беше обяснено в предишния епизод, е основна технология за закупуване на виртуални активи. Следвайки примера, посочен по-горе, ако популярна марка продава обувки, които са регистрирани в клас 25 като обувки, и иска да разшири търговията си в метавселената, може ли тази защита да бъде разширена до НФТ на тези обувки? С други думи, защитата, предоставена от клас 25 за "нормални" обувки, приложима ли е и за НФТ? Ако не, как дружествата могат да получат защита за своите продукти и да предотвратят нарушаването на своите права в метавселената?

Очевидно е, че за целите на класификацията тези виртуални представяния следва да се разглеждат като компютърен софтуер, способен да представя тези продукти в цифрова среда.

По тази причина големите компании подават нови заявки за търговски марки в опит да адаптират правата си към тази нова цифрова среда. За да защитят активите си или да упражнят правата си срещу много сходни или идентични представяния на техните продукти в метавселената, те не могат просто да разчитат на съществуващите си регистрирани марки, ако не притежават права в класовете, обхващащи компютърния софтуер.

Вследствие на това се наблюдава нарастваща тенденция за определяне на нови класове, включващи споменаването на "виртуални" за въпросните стоки и услуги. Дружествата прибягват до класове 9, 35 и 41 - съответно за стоки и услуги - за да разширят защитата до метавселената.

Прочетете цялата статия тук.